Мирис на вода Scent of Water

Poems.  Bilingual Edition, Bulgarian and English.[1] Sofia: Ab Publishing House, 2004[2003]

Miris na voda 1

***

Изскачам от водоскока
В дреха от бяла дантела
Пърхам с криле
Пленници на небето
А тревата кротко си спи
Уморените коне не сънуват вятъра

Но
Къкри доброто старо гърне
И в него билките разговарят

1985

***

I spring out of the fountain
In a robe of white lace
I flutter my wings—
Captives of the sky
The grass sleeps quietly—
Tired horses do not dream of wind

Yet
The good old boiling pot is brewing
And the herbs in it talk to each other

1985

***

Тренирам
Надбягвам се в няколко коридора
Засилвам се в дъното им
Без да се пазаря с вятъра
Скачам
Краката ми да не са на лъжата?
Заставам пред огледалата
Кривите поздравявам с камък
После
Скачам в екипа

1983

***

I practice
I race in several corridors
I speed up at their far end
There is no bargaining with the wind
I leap
My feet do not lie
I stand in front of the mirrors
I greet the crooked ones with a stone
Then
I begin again

Пролетно

Прашецът се пъхна в ноздрите
И ручилото кихна
От слънчева гайда с новороден вик
Изскочи на живота нослето
И хорото на шума затрептя от птичи човки
Празнува Природата

Докато есента не начупи мозайката
От слънчеви зайчета

1984

Springtime

Pollen tickled the nostrils
And the pipe-drone sneezed
The life’s nose sprang out
Through the sun’s bagpipe
With a newborn’s scream

And the foliage’s dance
All trembled with birds’ twitter
Triumph of Nature

Until the fall shatters the mosaic
Of shimmering sunbeams

1984

Лято

Бълбукащи тротоари
В съседство – глухи улици,
С накацали по тях сгушени пейки
В люлката на краката се плиска накъсана песен
И жените я мъкнат в едно с пияните си мъже

Димки в дупки –
Пулсиращи музикални острови

И по някой от тези
За които има толкова много небе
Че им се иска мъничко покрив

1984

miris na voda siluet

Summer

Bubbling sidewalks
Nearby—deaf streets
Perched on them
Snuggling benches
Torn song splashes in feet’s swing
And women carry both
Songs and drunken husbands

Smoke in step-down holes—
Throbbing musical islands

And among them some of those
Who have so much sky
That they long for a piece of shelter.

1984

Есен

Есента се разтвори във мене
В оранжево
Жълто
Кафяво
Не точно зелено
Не точно червено
Неописуемо
Меко
Неопределено
Заблика

И тласната от природните закони
Кръвта по жилите се впусна с бяс
На багрите от топлината подлудена

Безкрай учудена
Докрай покорена
Във ням захлас
Стоя
И чувствам как във мене
В лъчисто жълто
Меко
Не точно зелено
Не точно червено
Неописуемо
Неопределено
Като въздишка
Като стон
Блика
Най-живописния
Във тъжното си благородство
Най-благодатния
За философите
Сезон

1984

Fall

The fall dissolved within me
In orange
Yellow
Brown
Not quite green
Neither red
Indescribable
Indefinable
Vague
Like a sigh
Like a groan
It started gushing…

And
Under thrust of the nature’s laws
Blood wildly raced along my veins
Maddened by the warmth of colors

Infinitely amazed
Completely overwhelmed
In mute enthrall
I stand
And feel how inside me
In radiant yellow
Softly
Not quite green
Neither red
Indescribable
Indefinable
Vague
Like a sigh
Like a groan
Gushes
The most picturesque
In its sad nobleness
The most generous
For philosophers
Year’s season

1984

Нощта на 1985-та

И на рогатия не пожелавам
(сгодил покоя за разпятието)
такова смазващо очакване
свило гнездо в очните циферблати

Казват стените имали уши
(в такива часове те само това имат)
когато в изтекло от взиране око
просветват петите на отминалото

И търся под дърво и камък глина
Да позамеся някаква усмивка
Да позалъже любопитството
За мокрото в очите петимно

В коя ли таверна потрошил си стомната
Докато аз, лудата
с пустиня в гърлото
съм чакала вода
с надежда

1985

The 1985 New Year’s Eve

I wouldn’t curse even the evil
(that married peace to crucifixion)
to taste this chilling expectation
that cuckoo-nested in the eyes’ dial-plate

Some say walls have ears
(what else could they have at this hour)
when the heels of the past flash clear
through eyes drained by tense staring

So I leave no stone unturned
to find a clay to mold a smile
to fool the curiosity
that looks at my wet eye

God only knows in which tavern
you broke the pitcher into pieces
While crazy me
with desert in my throat
was waiting for that water
in hope

1985

Донна Кихот

Моят добър Росинант ме напусна
Положи шия на умората във хомота ‒
както много други уморени коне
които спънато бият крак
в глухата улица на живота

И трапосвайки с нервни влакна коридорите
чифт железни обувки изтърках
докато успея кола да открия
а като забих нос в земята под нея
дълго се питах
кой сложи камъчето…

И сега съм рикша
запрегната от вечните безответни въпроси
Но друг избор нямам ‒
рикшата е
превозното средство

1984

Donna Quixote

My good Rosinante left me
Resting his neck in the yoke of fatigue
Like many other tired horses
That trot nobly down life’s deaf street

And stitching the corridors with nerve fibers
I wore out a pair of shoes—all iron
To find a cart—my way to discover
Then
After digging my nose from the dirt underneath
I wondered whose little stone
Caused my long-fought, long-faced struggle

So now I’m a rickshaw
Drawn by the eternal, no-answer questions
But I simply don’t have many choices—
The rickshaw is the only conveyance

1984

Видовден

Непрогледният мрак
Който често раздирах с вика си
Ослепя

Неочаквано
От Високото се разля светлината
И дойде Видовден

И славеят вътре така игриво изпърха
Че не мога да спра развилнялата се усмивка
Ощипвам се
Не сънувам
Изгрева чувствам
И как съскайки от мен изпълзя облакът
Който затулваше с раменете си слънцето
Улицата
С „eй такива очи” ме поглежда с клон:
„Терпсихора!?!”

А аз съм готова
Да се превърна в кора хляб
Да ме изкълват като гладни врабци
Клоните

1984

A Day for Things to be Seen

The pitch-darkness
That I often ripped with my cry
Went blind

Suddenly
The light poured from above
And new day broke

And the songbird inside
Began fluttering so frisky
That I can’t stop my running smile

I pinch myself—
It isn’t a dream
Sunrise everywhere—outside and within
(The cloud that had long covered the sun
with its shoulders
hissing-ly crawled out
of my tiny being)

The street stared at me
with its wide-open arches: “Terpsichore!?!”
And I am ready
To turn myself into a bread’s crust
To be pecked by starving sparrows-
hungry branches

1984

***
Толкова малка съм
Че капката много е
От теб изтича живота
По капка на ден
По кап…

1985

***
I am so tiny and small
That the drop seems huge
From you life drips away
Drop by drop every day
Drop by…

1985

***

Лежах във водите
Когато ти наведе глава над потока
Жаждата ти докосна устните
Не размъти очите

Тека в обичта
Ти отпиваш от нея
И заспиваш до мен

1984

***

I was lying in the water
When you bent over the stream
Your thirst touched the lips
But did not blur the sight

I overflow with love
You drink from it
And fall asleep next to me

1984

***

Когато ме попари водицата вряла
Фльонгата на кипежа се завърза на възел
В историята толкова неща се повтарят
Защо и аз да не извадя меча…

1983

***

When the boiling water scalded me
The seething steam tightened into a knot
So many things are repeated in history…
Shouldn’t I pull out my sword?

1983

Утринен тоалет

Погали ли ме коприна ‒
Паяжина най-тънка ‒
Попивам ласките ѝ
Залюлявам се в гънките
А в мен се залюлява детското удивление
От бубите-майсторици
От вечността на пашкула
От пеперудата на живота
С оазиси от багри, накацали по крилете
Преди да окапят като есенна дрешка…

И замечтани за полет
Крехките рамена отхвърлят бремето на Тъгата набола

И рукват сто гайди
И размахвам крила
Все по-ногоре
По-нагоре…

1985

Morning Rustle

Whenever I feel the caress of silk—
Thinnest of cobwebs—
I let its tenderness sink in
I sway in its folds
While childish wonderment sways in me
From the crafty silkworms
From the eternity of the cocoon
From the butterfly of life
Whose oasis of colors alights on its wings
Before they wither away like a faded fall robe…

And yearning for flight
The frail shoulders shake off the burden of
Thorny sadness

And a hundred bagpipes soar
And I spread out my wings
Higher
And higher…

1985

***

Сянката плува в трамвайни крясъци
Искам да сляза
Но по мокрото е полепнал пясък
(по сухото не лепне умора
от часовников ритъм)

И гримирам дните
За да не чувствам как боде
Безцветната пясъчна дреха

Но такъв и е кръстът ‒
На сянката ‒
Нека го носи
Нека
А аз вече викам на помощ вятъра
И изсъхвам
Полека…

1984

***

The shadow swims in the tram’s shouts
I want to get off
But sticking wet sand keeps me back
(the weariness of clockwork rhythm
does not stick to the dry)

And I make the days up
So as not to feel how prickly
The colorless sand robe feels

Yet such is the cross of the shadow
Let it
Bear it
Let it
I already call the wind to help
And I’m drying off
Bit by bit…

1984

***

В една толкова подредена природа
животът ‒ неподреден
грубо подправян
изтича ‒
както му е реда ‒
от едни очи
за да продължи
да гъделичка щуравите клонки
които само това чакат
за да се оплезят
в зелено

1988

***

In such a neat nature
life—disordered
crudely forged
runs out—
as it should—
from a pair of eyes
in order to continue
to tickle naughty branches
that can hardly wait
to grin again
in green

1988

***

Ех да можех…
Ех да…
Ех…
Е-е-хо-о-о-о

Могъл съм бе!

1984

***
Well, if only I could…
Well, if only…
Well…

Bli-i-me-ey!
I made it! I could!

1984

Импресия

Мокро е слънцето
Грапав е залезът
Чезне в пространството
Пролетта есенна

Искрени изблици
Грабват умората
Рисуват усмивки
В очите затворени

1985

Impression

Wet is the sun
Craggy is the sunset
Autumnal spring
Wanes in the distance

Sincere outbursts
Grab the fatigue
Painting smiles
In closed eyes

1985

На три очи

Напоследък угодих на болките си
и те се качиха на главата ми
И вървя сред Добре-съм-ти-как-си
и сред други дежурни
Тъжна съм
Знам какво е довлякло тъгата
И споделям с листа
(безпаметна за връзката на златото
с мълчанието)
А на листа
потоци от думи
гасят теглилата
на неприхваната нестинарка
изгорила си ходилата…

Припомням си връзката на златото
с мълчанието
Прибирам мехлема
През деня ‒ едно, друго, дежурно, не…

Нощем
сънувам Св. Константин и Елена

1984

Up Close and Intimate
(Locked in the Triangle)

Recently I soothed my pains
And they got hold of me
And I walk amidst I’m-fine-how-are-you?
And among other such casual niceties
I am sad
I know where this sadness comes from
And I pour it out on paper
(forgetting the link between gold
and silence)
And the page
Is flooded by words
Healing the hurts
Of a staggering fire dancer
Who has burned her soles…

I remember the link between gold
And silence
Hiding the balm
In daytime—one, another, casual grin, no…

At night
I dream of St. Constantine and Hel1ene

1984

***

Щом погледът вдигне капаци
мислите потичат
в сълзите на жената
режеща лук

Подсмърчайки
тя цапа хартията
в която утре ще завие
закуската на детето

1984

***

When the glance lifts its blinds
thoughts stream down
into the tears of the woman
chopping onions

Sniffing
she soils the napkin
in which tomorrow
she’ll wrap her child’s snack

1984

Вечер

Главите на пансионите натежават
Покрива ги крилото на инерцията
Под спуснатите клепки
Очите обличат пижами
С несъразмерни копчета
От едното око не се влива сълза
В другото не изтича
В малките часове
Мечтите на пръсти се връщан от кръчмата
В стаята на къртицата
Портиерът записва закъснелите
Които хлопат вратите

1985

Evening

The foreheads of homeless shelters grow heavier
Covered by the wing of inertia
Underneath the lowered eyelids
The eyes snuggle in pajamas
With unmatched buttons
Tears don’t permeate one eye
The other eye doesn’t shed a tear
In the early hours
Dreams tiptoe home from the pub
In the mound of the mole
The doorman jots down the latecomers
Who slam the door

1985

***

Денят ‒ с прашка уцелен
притихва в нощница звездна
В леглото ‒ зейнала бездна
В бездната ‒ огън запален

И ставам червено-черна
(след като цял ден съм била
кремаво-бежово-жълта)

Но вадя кестените от огъня
И се мятам на синьо-зеления кораб
На утрото

1987

***

Ако виното е изпито
да не възпяваме късогледството
да си кажем: “Виното свърши!”‒
фалшиво звънтят чаши, осквернени с оцет ‒
като наздравица за порутена къща

Ако на масата в безмълвен вик
изплющи шамара на многоточието
да дръпнем за опашките последните две
Да не ставаме риби в мътното
на това което започва
Искаш ли
да си подарим по един еделвайс
и да счупим чашите?

1984

Стих в черно

Гладът възседна раменете ‒
захапа филията на живота
А хлябът ‒ вчерашен
като натежал клас се рони

Пресният хляб изтича в дълги ръце
(бременните с утопии са широкопръсти)
Но ако майките на деца с празен поглед
си носят кръста
Нека жените
родили деца без пръсти
в утробата още отровени с… въздух
не погребват мъката в своята къща

Но… все още крета дяволският трамвай
и махналите капаците тъпче

1986 (Година след Чернобил)

Verses in Mourning
For those who remember Chernobyl

Hunger saddled the shoulders –
Biting at the slice of life
While the bread of yesterday
Crumbles like ripe wheat

The fresh bread runs into long fingers
(those pregnant with utopias are generous)
But if the mothers of children with blank eyes
Carry their crosses
Let the women
Who gave birth to children with no fingers
Poisoned in the womb by…air
Let them not bury their grief at their houses

Yet…the goddamned tram still screeches
Running over
Those who have discarded the blinders

1986 (One year after Chernobyl)

Мъдрост

Отиде си приятелката ми от детските години
Остави син
Отиде си синът ми, шестгодишен
Остави майка
Свекърва ми е вече стара
Чувам я да повтаря
Господ е добър

1992

Wisdom

My childhood girlfriend passed away,
Leaving behind a son
My six-year-old son passed away,
Leaving behind a mother
My mother-in-law is already old
And often repeats
God is kind

1992

Концерт

С гласа си
Органът бе ме отнесъл
В една готическа катедрала
И Божественото
Се събуди във мен
И ме изпълни цялата
И бях омагьосана
Частичка ат атома
И бях само дух
Плътта беше някъде
И високо летях
И умирах в подземието
Аскет бях
Монах
И спряло бе
За мен времето

После някой бомбардира тишината
със шума на ръцете си
А на мен това ми бе невъзможно
Не бях още в залата

1983

A Concert

The voice
Of the organ had carried me away
Into a Gothic cathedral
And the Divine
In me woke up
Flowing through my whole being
And I was an enchanted
Speck of the atom
Being only a spirit
My flesh was elsewhere
And I was soaring high
Or dying in the basement
I was an ascetic
A monk
And for me
Time had stopped

Then someone bombarded the silence
With the applause of their hands
For me that was impossible, though,
I was not yet in the hall

1983

***

В пясъчно блато крача
Опитвам се да извикам
Изтичат силиците
Из
ти
ча
т
Два лешояда срещу ми се кискат
Не се отчайвам
Не се отчайвам
(вече съм вътре до кръста)
Не се отчайвам
Не се отча
a
a
a
a
.
.
.
Каква ли смърт ще сънувам утре…

1987

***

Wading through a quicksand swamp
I am trying to cry
My strength running out
Run
ning
ou
t
Two vultures are grinning at me
I do not despair
I do not despair
(I am already sunken to the waist)
I do not despair
I do not
de
spa
a
a
a
a
.
.
.
What death will I be dreaming of tomorrow?

1987

***

Вървя
нахлузила роклята на мацка нахакана
И накипрена
с възторжени токчета чаткам
А след мен
мераклив мустаклия изкваква:
“Ох, душичке,
ще те изпапкам!”

И какво че мислите ми разорават нощта
А езикът ми тананика различни езици
Библиотеки погълнати
всъщност са без значение
щом затрака силният пол с нервна вилица

1982

***

I walk briskly
Wearing the dress of a smashing beauty
And cheekily
Tap on high heels, elated, high and mighty,
Behind me
A horny, bearded creep croaked
“Wow, sweetie,
I could eat you up!”

What if my thoughts plough through the night
And my tongue sings in different tongues
Whole stacks of devoured books
Have actually no significance
When the stronger sex clatters
With his nervous fork

1982

***

Клечка
Зъби
Храс
Нерви
Вързоп
Мисли
Галоп
Навеждане
Светещи точки
В тавана вперени
Нощни копчета
Побелели коси
Избледнили звуци
За душата
За внуците

1987

***

A toothpick
Teeth
Crack
Nerve
Bundle
Thoughts
Gallop
A stoop
Sparkling eyes
Staring at the ceiling
Nightgown buttons
Graying hair
Subdued sounds
For the soul
For the grandsons

1987

***

Вървя
нахлузила роклята на мацка нахакана
И накипрена
с възторжени токчета чаткам
А след мен
мераклив мустаклия изкваква:
“Ох, душичке,
ще те изпапкам!”

И какво че мислите ми разорават нощта
А езикът ми тананика различни езици
Библиотеки погълнати
всъщност са без значение
щом затрака силният пол с нервна вилица

1982

***

I walk briskly
Wearing the dress of a smashing beauty
And cheekily
Tap on high heels, elated, high and mighty,
Behind me
A horny, bearded creep croaked
“Wow, sweetie,
I could eat you up!”

What if my thoughts plough through the night
And my tongue sings in different tongues
Whole stacks of devoured books
Have actually no significance
When the stronger sex clatters
With his nervous fork

1982

***

Какво му остава на човек
висящ на една ръка
от изтъняла прежда:
Нож
Сънотворно
Релси
Високо
И
Дълбоко
И най-вече смелост
За да използва възможността
И за да не я използва

1987

***

What is the last resort of a person
Hanging on a hand
Of worn-out thread of wool:
A knife
Sleeping pills
Railway
Heights
And
Depths
And most of all – courage
To take the opportunity
Or not to

1987

Едно стихотворение, на което съм забравила думите

…… ….. …. ….. ….
….. .. ….. …. ….. ..
… …. …. … ……. …
а мен душата ми е чиста

….. небесният светлик
………. …. … … …. …
…… …. …. …… …… …
но моята душа е чиста

….. … …… …. … ….
….. .. жриците на Веста
Жадува слънцето невеста
жених ‒ душата ми лъчиста

1987

A Poem Whose Words I Have Forgotten

…… ….. …….. ….
…. ….. …….. …. ..
…. ……. ….. …… …
still my soul is pure

…. The rising sun
…… … … … …..
…. …. ….. …… …
but my soul is pure

….. … ….. …. … ….
…. … the virgins of Vesta
The sun yearns for bride
The groom—my radiant spirit

1987

***

Нощта изтънява
И сънищата бавно се изцеждат
Във натежалата ми дреха
Как тази вечер да я облека отново
Когато всичко запечатила е тя
И помни
Неща
Които мъдро
Утрото иска да забрави

Но изтъкана от послания ще ме повика тя
Ще и попея
А Светлината ще помоля
Преди да заспя
Да ме приеме

1994

Night is ebbing away
And dreams slowly soak
Into my heavy nightgown
How can I put it on tonight
When it remembers everything
And recalls
Things
Which wisely
The morning wants to forget

But the messages woven into this gown
Will summon me
I will sing for her
And I will ask the Light
To embrace me
Before I fall asleep

1994

Порив

Приеми ме, огън. Позволи на босите ми нозе да преминат през жарта необгорели и ликуващи… Помогни ми, Господи… Още малко кураж ми трябва, още съвсем малко. Правя крачка… втора… За несвикналите ми (или отвикнали) да ходят боси стъпала дори тревата не е достатъчно великодушна. Чувам как въглените пук-пук-пропукват, шушукат си нещо, ала аз не разбирам езика им. Напрегната съм, жадна съм и може би луда. Ами ако събудя дремещите червени езичета и ги изкуши наивната ми незащитеност? Наистина ли е само въпрос на смелост да стиснеш пръстите на краката си и с игриви прескочи да разместиш жарките шарки? Но може ли да е толкова отчайващо просто? Могат ли да имат нещо общо законите на физиката с неистовото ми желание да приспя очите на страха и да скоча в огнедишащия кръг? Омайно-вълшебно е да съзерцаваш тлеещ огън под звездно небе в компанията на щурците. Може дори да си кажеш нещо като това: Боже, каква възвишена гледка! – така както един малък-голям човек си казвал, наблюдавайки бурята в океана от безопасно разстояние. Сега се питам: какво ме накара да скъся разстоянието? Да схвана всичко искам аз в същността, казва скъпият на сърцето ми Пастернак. Да, но същността пàри… Сигурно оттам идва не си играй с огъня… Може би моята прабаба тъмноока в свилени шалвари и тюрбан не е избягала в среднощ дълбока с някой чуждестранен светъл хан… Може би моята прабаба светлоока я е прихващало в среднощ дълбока и тя, облечена в бяла риза, е стискала с треперещи пръсти иконата, а дългата й плитка се е извивала като змея от топлината ‒ Въх, въх, въх..” И гайдата е пищяла до “възбог” с издути бузи, а тъпанът я е усмирявал до полуда: крот-ко-крот-ко-крот-ко…

Сега никой от насядалите около жаравата не носеше тъпан, но сърцето ми така силно биеше, че два тъпана щяха да ми дойдат много. Единият крак… другият… единия… другия… Господи, огънят ме прие! Не ме боли! Хубаво ми е ! Хубаво ми е! И аз съм друга, различна, чиста, трепереща от възторг.

Година по-късно пак така омайно вълшебно червенееше жаравата пред погледа ми. И отново усетих познатата тръпка да приспя очите на страха и да оголя предизвикателно стъпалата си. Музикантът засвири нестинарската и не трябваше да свири дълго, за да ме “хване” мелодията. Ако ме попита някой какво толкова има в тази музика, ще му кажа така: Представи си приятелю вир, завъртян с шеметна бързина от незнайна сила. Изкушен потапяш палец, а само след миг усещаш с цялото си тяло, че вече си част от звуковъртежа, че вече не си на брега, че бряг няма…

Къщата, която ние, студентите-танцьори временно обитавахме, беше съвсем близо. За минута изтичах до стаята си, за още една облякох бяла риза, а на третата минута дългата ми плитка се извиваше като змия от топлината…

Коя си ти, моя далечна прабабо…

(Публ. В: Литературен вестник, Бр. 24, 20-26. 06. 1994)

An Impetus

Welcome me, fire. Allow my bare feet to pass over the glowing embers unburned and triumphant…Help me, Lord…Give me some more courage and daring. I make one step… then another…For my soles which are not used to (or rather, have lost the habit of) treading barefoot even the grass is not merciful enough. I can hear the embers cracking, crackling, whispering to each other, but I don’t speak their tongue. I am tense, thirsty and perhaps – somewhat mad. What if I wake up their dormant red flames and tempt them with my naïve nakedness? Is it really just a matter of courage to clench your toes tight and rearrange the scorching patterns with playfully fleeting and bouncing feet? How could it be so desperately simple? Could the laws of physics have something to do with my maddening wish to lull to sleep the eyes of fear and leap into the fire-breathing circle? It is enchanting and enthralling to watch the glowing embers under a starry sky in the company of crickets. You might even think: “Lord, what a breathtaking sight!” like a little-big man, a philosopher, used to say while he watched from a safe distance, the storm raging in the ocean. Now I am asking myself: what makes me long to shorten the distance? “I want to grasp the essence of everything”, said my kindred, Pasternak. However, each essence is scorching hot…Perhaps that’s how the adage evolved: “Don’t play with fire”. Maybe my “dark-eyed great-Grandma wearing silk trousers and a turban,” as Bagryana wrote in her poem, did not elope “with some alien chivalrous Khan in the dead of night”. Or maybe my blue-eyed great grandmother did sneak out in the dead of night and wildly danced wearing a white robe, clutching the icon with trembling hands, her long braid twisting like a snake licked by the heat. “Wugh, wugh, wugh!” And the piercing sound of the bag-pipe was soaring in the air, while the drum was trying to calm it down: slow-low-low-slow…

None of the people squatting by the embers that night had a drum but my heart beat so loudly that two drums would have been all too many. One foot…then the other one…and over again…Goodness, the fire welcomes me! It does not hurt! I feel great! I feel great! And I am different, pure, untainted, quivering with excitement.

A year later the embers again cast a magic spell over me. And again – I felt the familiar impulse to lull the eyes of fear to sleep and lay bare my soles in a challenge. Musicians started playing the glowing ember dancer’s tune and it took just a while before the music “grabbed” me. If I were asked what is so elating about that music, I would answer thus: “Imagine, my friend, a pool which swirls at a maddening speed, driven by some unknown force. Yielding to the temptation, you dip your toe into it and within a split second you melt into the whirlwind of sound, and you can no longer step onto the shore, for there is no shore…

The house, which we, the trainee dancers, inhabited temporarily, was very near. In a minute I ran to my room, took another minute to dress in a white robe, and a third minute saw my long braid twisting like a snake licked by the heat…

Who are you, my ancient Great Grandma…?

(Publ. In: Literaturen Vestnik Newspaper, No. 24, 20-26 June, 1994, p. 13)

Miris na voda 3 (1)

© 2016 Daniela Ivanova-Nyberg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *