…онзи прекрасен момент…

Най-после стигам до онзи прекрасен момент, в който написаното тук и там на колянце-на-ръчица става част от „стройното“ тяло на пътните драски и шарки на 2016-та. Стройно. Ха-ха. Досущ като изсипано от фуния и разпилянко докъдет’ поглед стига;  тънко-тънко като мечка и бело-бело-ко арапин, както се пее в една трънска песен. Граматиката е горе-долу наред, пунктуацията – тоже (или поне достататъчно ясна за да не ме изложи). Тук преди време дъщеря ми би отбелязала с неодобрение факта, че използвам русизми. Абе, мамо, кой днес говори така. Да, ама откакто проучи руски в University of Washington Slavic Department, вече и „тоже“ може. Вива, Америка. Та,  графично текстът може и да не е съвсем като хората, ама то няма как всичко да ти е наред. Пак ха-ха. Днес съм се разхихикала, дори(м) разхихакала, което ми подсказва, че е назрял моментът – в едно такова настроение и състояние на духа – да  завърша пътеписа „Саламанка-Мадрид и приятели“.  Апропо, май никъде досега не съм публикувала линк към албума от Саламанка.
Сега или никога, каза тя. Котката или аз (добре де, последното е от друга пиеса):
Salamanca – Spain

От декември имам следната „драска“:

16 декември
Просто надминах себе си с този  концерт (13 декември, Kirkland Performance Center)… Сега го осъзнавам, събирайки си душата…Опа, деепричастие… И това малко русизъм пада...

Много, много съм благодарна на Небесните… И на всички земни посестрими и побратими. Еле пък на две от посестримите – едната магьосница (и дизайнер), другата организатор и най-милият човек на света. Това пък, дето аз го изнесох на гърба си като артистичен директор-сценарист-режисьор и тъкачка многомашинничка, надмина комай всичко, което съм правила досега… Имам предвид едновременно. И миналата година беше така, но сега като че ли повече го усетих… Обикновено когато един сценарист (в случая и режисьор)
е сценарист, то той е само това – обмисля, реди артистичните си планове и ги представя на режисьора  и на участниците. Режисьорът, или сценарист-режисьорът режисира цялостния спектакъл. Ръководителят на дадена участваща група от своя страна подготвя своите хора с редовни репетиции, като най-напред проучва, определя репертоара, подготвя се. Ако е ръководител на две участващи групи, то това е двойна работа, на три – тройна, а ако към това се добави и детски състав, то работата прелива отвъд денонощието.

Моите групи са: „Медена питка“ – с куклите Петко и Рада (три възрастови групи, различни изпълнения за всяка и двама млади дудучари за финал); Сиатъл Чета – с участия в сватбената сцена, в „Край Дунава и отвъд“ и в Съборните хорà на финала. Също, мъжка коледарска певческа група и изпълнение на Ямболски буенек с гост-гайдар от Лос Анджелис (разбира се, с гайдаря се комуникира телефонно и електронно предварително; той пристига ден преди концерта).

В нашия случай артистичният директор е и водещ на концерта. Нему се пада да подготви текста си, както и сценичната си дреха. Добре, че може да шие. Най-малкото не е вързан в ръцете. За краката се знае. Артистичният директор-водещ-на-концерта-ръководител-на-четири-формации-който-може-да-шие/плете е и участник. Като участник той (тя) трябва да се преоблече веднъж за участието с децата, втори път за Влашката картина и трети път за Съборните хорà на финала. За по-интересно пее на едно място и свири с двоянка на друго.

Това изреждане би било непълно, ако не се спомене работата по костюмите за Съборните хорà. Събирането им част по част от различни краища на България вече се е случило преди това. Сега бе ред на комплектуването  им с помощта на Четата. Доушиване, донатъкмяване… costume partsНосене от триста кладенци вода за да се събере костюм, който прилича на каквото трябва и изглежда като да е откъдето трябва.         За децата пък, собственоръчно оплитане на 14 чифта калцунки, докато любимият мъж шофира  и фериботът фериботира (от Силвър Лейк до Фрайдей Харбър и обратно)…kalzunkiРабота върху книжното тяло на програмата, чисто редакторска, където филоложките умения са право в десятката. Комуникации.  24/7. Имейли. Логистики и тактики. Мълниеносно реагиране на отказа на една арт-трупа да услужи на Българския културен център с обещания  преди месеци змей (по тези ширини не знаят какво е ламя). В последната минута. Ами сега? На нас ни трябва ламя за приказката за златната ябълка… Целият сценарий се върти около тази приказка. Как се търси сура ламя в Сиатъл от днес за утре? Вдигане на крак  (на) всички възможни контакти…
Извинете, имате ли ламя?
Безсъници в Сиатъл… Да, да…

***
Dani MC 2016

Ей това съм написала… Даниела Паунова – така се казваше една моя бивша съученичка, ама не сме роднини. Перата ми сини. Очите зелени.  Аха да кажа „устата ми хубава“.   Обаче „задръж“, че оплетохме контекстите.     Ще се пръсна от радост. И гордост – и със себе, и със сияйното сиатълство. С всичките ми „медени“ майки и татковци, с хубавите ми деца, храбрата чета… Успяхме. Случи се. Хубаво беше. Празник. Хората доволни.   Юнашко потупване по рамото и по всички рамена… С огромна благодарност. С осъзнаване колко сили са се намесили за това празникът да се случи. Всеки знае, че нещата, ако рекат да не станат, то винаги има начин златната ябълка да тупне точно върху главата на момъка… Е, не да го утрепе съвсем, ама… Достатъчно е да го зашемети. Винаги може дървото да се разсъхне, ламята да се препъне, да повлече крак и да обърне всичко с главата надолу… Траповете са още по-големи, защото няма как да се проведе генерална репетиция на самата сцена. Концертът е генералната репетиция. Всички парченца трябва да са се изчислили (били изчислени) и наредили (били наредени) частично, странично и поотделно. Останалото са молитви.

Mila P pic 1

Ама, чуха ни… Добър Господ. И ламя се намери, и сватбата тръгна, и пушката гръмна, и дребните намествания в движение си останаха сценична тайна… Защо, например някои изпълнения се викат на бис, разбраха малцина… Че си струват струват си, но ако следващите изпълнители не са където се очаква да бъдат, когато им е време да се появят на сцената, то бисът за хора си е направо спасителен.
И други такива, ама все дребосъчести.

Апропо, отказът на онази трупа да ни заеме скъпоценната си ламя-змей, дето едвам се побирала в пикап и едвам влизала през врата, роди следната фраза: „Чувал съм мома да не дават, ама ламя…“ Еле, намерихме маска, закрепихме й  чул, та  спасихме положението. Да живеят приятелите…

Истински постижения отбеляза този концерт. Не едно и две. Как се прави столовато (световно) дърво в гараж. Денонощно. Как се монтира… Как се обличат рамки, така щото да заприличат на копривщенски порти… Това само Мария го може. Мария, майсторката на златни ябълки, диви круши и хляб… Как се прави сватбена корона върху бейзболна шапка, само нашата булка Силвия знае. Това ако не е патент… Напомня ми за изобретателността  на  приятели от „Опа-хей Ел Ей“ (Лос Анджелис)… Мислил ли е Ив Сен Лоран, че от черните му рокли ще излязат такива едни почти-като-истински трънски литаци… И тяхната история е за описване, ама няма да е сега. Много молитви се измолиха, много баяне се избая, много труд се хвърли. От мнозина.

Това е един от няколкото албума от коледния концерт:
„Да бъде!“ Da Bude! – 2016 Christmas Show of The Bulgarian Cultural and Heritage Center of Seattle – Boris Popov

Хич нямам ищах да подхващам темата за малките Българии по света, че това е голяма тема… Хора всякакви. Аз си имам такива, с които с радост общувам и с които заедно редим змейските си планове. И в Сиатъл, и в Портланд, а също и в други градове. Но в тази връзка ще спомена, че  няколко пенсионерски вестника проявиха интерес към българските  дейности зад граница. Не отказвам да разказвам – нали в България са бабите и дядовците на моите любими дечица тук.

Medena Pitka article_Treta vuzrast

 

 

 

Линк към това интервю,  както и към някои други  помествам накрая. 1

Интервюто за националното радио в малките часове на нощта (точно срещу Голяма Богородица)  се случи особено. Започна с гайдата на Бебелека.  Как само звучеше тази гайда в среднощната доба… Аз го избрах този запис. Бях поканена да прочета стихове от  новата и старите си стихосбирки, да споделя какво и как се случва в живота ми в Америка. Споделих.

Отдадох почит на паметта на големия музикант и скъп приятел Васил Бебелеков. Изпратих сили на  неговата Мария. На всички Марии. На жените на всички мъже. И на мъртвите даже. Да, любими поете…

Та, затварям я аз сега тази папка, събрала част от пътищата на изминалата година. (Останалите отидоха в архива: 2016 Archive; оттам да  напомнят, че светът е голям и…)
Новата, отворена на 2017-та,  съвсем ясно я чувам как се провиква от компютърния екран: „Отвори се уста и погълни това голямо море…“ „Океан“ – поправям я. Океан.

 

1. Suzdadohme si Bulgaria Intw June 22 2016
Pregrudka prez okeana June 20-26
Intw za Treta vuzrast_17-23 August 2016
Treta stihosb_otziv_ 21 Sept 2016 br 38
Misia Bulgarka_Intw_publ Nov 2016

Публикувано в Master Blog с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *