Созополските стихове от 2017

изгрев

 

 

 

 

 

Любовно

Този ден
Много силно прегръщах морето
И с едната
И с другата ръка го прегръщах
Целувах го
И то ме целуваше
Отдавах му се
И то ми се даваше
Любувах му се
И то ми отвръщаше
Играех си с него
И то си играеше
Вълна след вълна
Вълна след…
Ох, захлупи ме

Но аз знам
Своя път към брега
За мен още има

„Утре“

4-ти септември, 2017
Созопол

 

А те са просто оттатък

Сутринта
Слънцето беше ходило някъде
През нощта
А аз чаках ли, чаках…
Но така е с много други неща
Които облак закрива
А те са просто оттатък

6 септември, Созопол

 

После

След изгрева денят тръгна кротко
с „Една българска роза“
в Ginny Bar на брега на морето
който иначе дъни здрав рок

После
известно време
мислих за розата
която далеч ще пътува
но аз не съм приятелят млад
и не съм другарят

После
разходка по плажната ивица
ранно къпане
благослов
ритуално спускане
на старите лещи в ложето на морето

После
миди за спомен
жълто-синьо-зелени
между тях една цяла бяла
пълна с тайни

После
кафе
в Ginny Bar на брега на морето
който иначе дъни здрав рок
Но сега рони Воронов
със урока по танц
който нека започне

После
бележка за спомен
от този миг
това море
и цветовете му сочни


После за миг се подвоумих

После скокнах
и морето изпих

6 септември, Созопол

 

На довиждане

Взех си миди
Смокиново сладко
Жълта туника –
В гардероба слънце…
Остана ми да прибера
Мириса на море
Шума на вълни
Дъха на смокините
Сладостта на динята
С която ритуално
Закуската почва
Кривите улички
Корнизът край брега
Изгреви няколко
Залези
Аполонските вечери
Дурната

Не, всичко няма да се побере
Ще се върна

7 септември, Созопол

залез

Публикувано в Master Blog с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *