Стиховете на 2017

Обикновени стихове 2017

30 дек

 

 

 

 

 

Житие

Сиатъл е моята добра стара София
Силвър Лейк е морето, но и също Балкана
Тук първото, което сутрин виждат очите ми
Е планината с нейната белоснежна премяна
Тази гледка  е така внушителна
Синева сребърна, навред разпростряна
Едно кукуригу отброява  дните ми
И съм  толкова тук, и ме толкова няма…

Януари 3, 2017, Силвър Лейк

 

Мрежата

Живея в мрежата
Мрежата – в  мен
Обличам мрежа след мрежа
Пиша
Прозирам

31 март, 2017, Силвър Лейк

Бяло

Чувствам се бяла
Бялото е  цветовете в потенция
Аз съм бяла
Аз съм себе си във потенция

31 март, 2017, Силвър Лейк

 

Още в себе си само

Денят е още млад
Балонът се още надува
Розата ще пътува
Във всички посоки и стихове
Аз съм един кукуряк
Още съм трепетлика
Още мой е целият свят
Още в себе си само надничам

23 март, 2017

 

Съботно

Сиатъл
Събота сутрин
Имам цял един половин час
Само за себе
Хващам гората
Добре, че е под носа ми
Въздлъжка педя
Стари дървета
Парк
Достатъчно див
За простор

На всякакви
Чупки
И отклонения
Които веднага
Въздигам в ранг
На метафори
Вървя
Благодарна за нещо си
За слънцето и прекрасния ден
И застигам бегач
Който с кучето тича
По пътечката стръмна
От шубраци и клони
Напълно закрита
Аз вървя по нея обаче
И виждам
Как мъжът се навежда
И прибира в торбичка
Произведеното
От неговия домашен любимец
Кучето с едни човешки очи
Го поглежда
Торбичката се щипва
На бегача за кръста
И двамата бодро
Продължават да тичат

Ами…
Моралният закон вътре в мен
В Сиатъл
В парка
В една такава одежда
А, философе?
Има надежда…
Има надежда…

13 май, 2017

 

И както попивам картините в синьо

Слязла не слязла от влака
Хвърлям „прътляка“ в дневната
И излизам веднага
По телефон
Без бележник
Както се излиза набързо по риза
Колкото за едно здрасти
На езерото и птиците
И както попивам
Картините в синьо
И сочно зелено
С всичките местни
Хвъркати чуруликпенчовци
Ми хрумва
Да драсна  небрежно
В телефонобележника:
„Всички-хубави-неща-ми-се-случват-на-път
Случване-съм
На-път“
Внезапно глас пресича
Одата ми на радостта
От живота
Пътищата
Езерото и флората
Хей
Ама какви само ги вършиш
С тоз телефон…
Не си ли навън
За да гледаш природата?

14 май

Сънища

Сънища I
Пътувам
Жената до мен спи
И вероятно сънува
Мъжът пред мен също
Отдавна е отпътувал
От автобуса
И в този миг ми трепва през ум
Колко различни
Могат да бъдат
И сигурно са
Техните сънища

Сънища II
Имам такива
В които откровено будувам
И посещавам странни места
Рея се
Падам
Плувам
Лекувана съм
Лекувам
Вървя
Покрай върволици от каменни фигури
И в една нощ съм много лица
Не мога дори да се обрисувам
Каква се виждам
Насън
Боли понякога

Сънища III
Боли не боли
Мои са
Не заменям за нищо не давам
Нали сънищата мене сънуват
Измислят ме както си щат
И дори шепнат
А какво чувам…

7 май, Сиатъл-Портланд

 

Любопитство

Най-примамливи  за мен са пътеки
Които така криволичат
Че къде ще ме изведат
Не зная
Но гледам
Дървета цъфтят
Треви ухаят
Разбира се искам да знам
Дали е така до края

11 юни, 2017, Сиатъл

 

***

To Gubbin

It is now sweet and sour
You became my dearest friend
I love you as you are entire
Men’s world I can embrace

And I cannot imagine
Myself outside your greeting face
I take from you all I can handle
And wear it with pride and grace

June 12, 2017

Рисунка

Рисувам
Дъга след дъга
Спирали
Лабиринт
Извират
Провирам се
Между тях
Водена от молива
И нямам страх
Че
Ще полетя
Извън
Очертанията на листа
Ако остана без площ
Ще я измисля

14 юни 2017, Силвър Лейк

 

Сбогуване с Андре

Луната в езерото се отразява
Долната луна танцува
Аз наблюдавам танца
И това за миг ме спасява
От  мисли
За красиви хора
Които от сега нататък
Ще танцуват само  в съня ми

28 септември, Силвър Лейк

 

Обичам

Обичам живота си
Когато минавам под железни мостове
А зад тях надничат зелени листа
Зелено-златистите греят в червено
В червено-кафявото зрее тъга

Обичам живота си
Когато петел кукурига
И босонога от терасата срещам деня
Когато на пръсти се сякаш повдигам
Да хвана мига и съм миг аз сама

Обичам живота си
Когато срещам светещи хора
Които знаят и що е то мрак
Когато вълнуващи светове откривам
И не ме лови сън, а в съня съм на крак

Обичам живота си
И с кръгове под очите
Когато всичкото аз плаче за сън
Когато стягам се, мия, обличам се
С кафе, без кафе, и съм вече навън

Обичам живота
И когато не е за обичане
Когато е за необичане насъвсем
Когато крещим, караме се и спорим
С непосилното да разберем

Но аз обичам живота –
Точки, линии, с дръжки листа
Тъжна-прекрасна-неочаквана приказка
За даването и любовта

26 октомври, 2017, Сиатъл-Белинхам

залез 30 дек

 

 

 

Публикувано в Master Blog с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *