2017-та на бързи обороти

 

Дойде моментът, в който Гари обикновено изписва  Christmas Epistle-a на семейството с най-важните или просто най-запомнящите се събития от изтеклата година. Сега обаче  той гледа безпомощно и направо ми казва, че не знае откъде да започне. Обещах да му помогна като най-напред нахвърлям своите бележки, та белким се присетя и аз кое какво беше  и семейният еписъл потръгне.

Та сега аз съм в небраното лозе.  Откъде  да го подхвана тоз преглед. Хронологично? Добре. Януари? Репетиции, часове по български език и фолклор в Сиатъл и Портланд, срещи на литературните клубове, редене на програми и  планове за лятото, писане на доклади… През януари дойде  книжката на „Културна палитра“, в която бях публикувала част от пътеписа „Саламанка, Мадрид и приятели“, както и две стихотворения от стихосбирката „В ухото на раковината“ (Културна палитра, бр. 13-14, книга 6, Перник, 2017, с.82-85).

Февруари – пътуване-преподаване-репетиции. Сирница/хамкане в Хармоничната зала с медунките („Медена питка“) и на другия ден с децата от „Българче“ в Портланд.  Добрите майки бяха намерили бяла халва.  Чували си имаме. Такова скачане с чували падна. И, падане, естествено.

Март – мартенички, мартенички за големи и мънички и във Вашингтон и в Орегон…

 

 

 

 

(По трасето Келсо-Сиатъл   могат да се сплетат и овържат приблизително осем непретенциозни мартенички.)

После 4-ти март – участие с „Медена питка“ в Balkan Night NW Festival, 5-ти март – тържество в “Подкрепа“. Добре, че има уебсайт, в който ги пише тези работи… Там естествено  не пише колко писма се изписаха относно поканата (от наша страна) и апликацията от страна на  моята светла приятелка  Светла Георгиева до Министерството на културата за „травъл грант-а“  по покриването на разходите за самолетния билет до Чикаго и назад. Но и двете писателствувахме здраво по този въпрос.

По един уебсайт, по друг, по един албум по друг, по една пътна бележка, по друга – стъкмихме еписъла на семейството. Това отне известно време; албумите от лятното ни пътуване са огромни. Но до лятото още не съм стигнала.

Трябва да прекъсна. Остават вече броени  часове до Бъдни вечер…

 

За Бъдни вечер очакваме Ана-Мария плюс 14 човека американска рода. За роднините по мъжова линия се приготвя традиционна бъднивечерска трапеза – от ошава до баклавата и тиквеника.  В първите години още обяснявах защо  ги гощавам с точно такива гозби, защо нечетен брой (но 12 може), защо прекадяваме, чупим питка, кършим орехи и гадаем за следващата. Сега вече всички очакват момента с разчупването на хляба, знаят какво се яде след боба… Винаги има доброволци за изписването на късметите за тиквеника. В началото хвърлях доста храна. Сърцето ме заболяваше. Сега… Празни купички, че сипвам и повторно.

Ако имаше как, бих организира нещата иначе – на Бъдни вечер у дома да е молитвено тихо и спокойно, а Коледата да си идва с  веселбата. Но, няма как. Компромисите са неизбежна част  от житието-битието на  смесените бракове. То пък да беше само при тях… Но аз случих и на мъж, и на семейство. Името „Найберг“  една приятелка превежда като „башбаир“. За баира не знам, но планината насреща ми всяка сутрин е  Благослов.

Еле, отмина Коледата. Опаковахме подаръци, разопаковахме, посрещахме, изпращахме, слагахме-дигахме, пак слагахме, пак дигахме, пак готвихме, пак ядохме. Пихме по чаша вино, пяхме американски коледни песни. Гари свири на акордеон, едната дъщеря  на обой, нейната дъщеря – на пиколо, защото си беше забравила флейтата, а всички останали дружно дрънкаха със звънчета. Джингл белс на „Джингл белс“ и на всичко останало. На този ден малко преди дванайсетия час, вече обичайно, моето американско семейство се хваща за ръце и изиграва едно здраво право хоро. Всички знаят  откъде им е дошло, но не протестират. Пускам един и същи запис вече десет години, та да не се объркват. Драго  ми е много и радостно. Ама и на тях им е драго.

Април дойде с две специални участия: 15 април – участие на медунките в Седмия международен детски фестивал на приятелството (7th International Children’s Friendship Festival), 21-23 –  с участието на „Сиатъл чета“ в седмото издание на Фестивал „Верея-Чикаго“. Ето сега  се сетих  какъв беше водещият мотив на този месец, че и на предходния:  търсенето на зурнаджия… На двама. Тук авто-коректорът се опитва да ми каже да заменя „зурнаджия“ с фурнаджия, но аз категорично отказвам. То и за думата „автокоректор“ ми се предлага „автократор“, но да се върнем на зурните. Не, не зурлите, автокоректоре.  Не че някъде не се наричат така.

Та, как се репетира със зурнаджия по скайп? И той, завалията няма къде и как много много да репетира, щото, à е надул зурната в апартамента си, à  са го изгонили.  Почти мога да се закълна, че съм първият и единствен постановчик, който е репетирал с чуждоземен  зурнаджия по скайп и  не е припаднал в несвяст при мисълта как може да изглежда македонската му картина, ако някои неща не се  турят  òвреме в ред. Е, наредихме я – и картината, и съпроводът. Ама тук Небесните  много здраво се намесиха. Македонската картина със сиатълската дружина се представи добре на Верейския фестивал. Особено като се има предвид, че две от хорàта са бавни,  бавните хорà най-трудно се научават и голям майсторлък искат, а майсторлъкът на групата е още мъниче (Ей тук са ни  хванали  как  загряваме: Сиатъл чета, Фестивал „Верея“, Чикаго, 2017

Нейсе.

Дойде май. Този месец нито го усетих как дойде, нито как си отиде. Сто и петдесет имейла около участието на големите и малките във Фолклайф, още толкова около пътуването и участието на четата във фестивала на „Антика-България“ в Сан Франциско и след него  – около участието на някои от нас в балканския фестивал  в Сан Диего. Покрай танцовия клас там се зароди и идеята двамата с Милен Славов да представим последната ми поетична книжка „В ухото на раковината“  като разговор между поет и музикант. Всъщност това си се превърна в един хубав следобед с поезия и музика. Да.

Месецът донесе и други поетични приключения. По време на фестивала „Антика-България“, който е посветен на Светите братя Кирил и Методий, също направихме поетично четене. На едно прекрасно и специално място – в тържествената зала с пианото на православната църква в сърцето на Калифорния (Holy Cross Orthodox Monastery, Castro Valley, California). Точно там, където преди година седях до Бебелека и двамата слушахме изпълнението на цигулка на Емануела и на една пианистка, на която не помня името. Запис от събитието  нямам, но когато ми примъчнее за  този момент, си пускам  някое друго изпълнение на  Севдана .

Приятелят-режисьор Богдан Дарев дойде на поетичното четене (стиховете ми в „разговор“  с  цигулката на Емануела Никифорова и кавала на  Васил Денев)  и впоследствие ми подари този филм – Музикално-поетични диалози

Забравих. Направих и една презентация върху нестинарството в University of Washigton (18 май): Nestinarstvo-ritual-and-fire-walking-practices-bulgaria. От тази презентация нямам филм. Но пък колко филма изгледах в ютюб по темата… В анонсите  включих линк към ценния документален филм на Ружа Нейкова и екип Нестинари (публ. от Светослав Петров през 2015 г.), както и препратка към публикацията  Nestinarstvo: On Мaterials of South-East Bulgaria

От пикника с децата от „Медена питка“ и „Творилницата“ на Мария – за закриване на сезона – си сплъстих нещо за спомен и сега си ми виси и ме радва:

Ще ми се да имам (да намирам) повече време за такива неща. Рисува ми се.

Юни. Музикално-поетична среща с Милен Славов в чайната на Лари. Богдан  направи запис и на това поетично представяне. Изпрати видеото до мен и Милен, Милен пък раздели филма на кратки клипчета:

Echoes from the Conch – Poetry and Music Pics
Echoes from the Conch – Poetry and Music
Echoes from the Conch – Poetry and Music 2
Echoes from the Conch – Poetry and Music 3
Echoes from the Conch – Poetry and Music 4
Echoes from the Conch – Poetry and Music 5
Echoes from the Conch – Poetry and Music 6

Същият месец Богдалан дойде при нас край езерото и направи   интервю за неговата поредица „Кавал парк“. В същия този месец обсъдихме с Милен Славов участието му (неговото и на Живка Папанчева) в коледния ни концерт в Сиатъл. Също така продължих с кореспонденцията относно музикално-поетичното турне на Светла Георгиева в Северна Америка.

Първоюлски ни тръгна на път: визита с приятели на любимия водопад Lower Lewis River Falls

По пътя се довършва блузона-подарък за близка приятелка:

 

 

 

 

 

Юли- август. Покрай конференцията на ICTM в Лимерик сме наредили едно  ей това „itinerary“:  Ireland, Scotland, Sweden, Finland, Russia, Estonia, Latvia, Lithuania, Poland and Bulgaria. Тук пътните бележки и албуми много помагат: Пътешествия жарки 2017 – в  pdf

В тези пътни бележки не съм писала за престоя ни в България. Пътуванията ни до до Седемте рилски езера и Елена,  обаче,

 

 

 

както и до пещерата „Очите на Бога“ си заслужават споменаването. Имаме два  албума оттам:  Очите на Бога  

и Рилски езера

 

 

 

Август дойде  с поредното участие във фестивал на носията в Жеравна, от който Гари и аз си тръгнахме с… носии. „Ееей, ама вие изкупихте целия пазар…“

За изкупуване не го изкупихме, но като стигнахме до кюстендилската сая вече си брояхме  стотинките. Всичкото долар  отиде. Ама пък сиатълската чета се сдоби с разни нови красоти. По-късно в Сиатъл красотите бяхме комбинирани с други красоти, добити по време на предишни пътувания. Така  наред с македонската картина на коледния ни концерт  представихме и някои скици от Шоплука.

 

 

 

 

 

Преди Коледата…

Септември в Созопол: прекрасни изгреви и залези – Созопол 2017

Дописване на статията за ансамбъл Коледа. Обещала бях да я пратя преди годишнината от създаването на ансамбъла и празника на ветераните. Написах, пратих (There Will Not Be Another Koleda)

 

 

 

 

 

 

Аполония

С Ана-Мария изгледахме всичките театрални постановки, които можахме. Джаз. Концерти в амфитеатъра и в археологическия музей. Кино. Представяния на книги. Тръгнахме си от Созопол с повече багаж, отколкото отидохме. Предвидимо.

Пак там в Созопол  в ръката ми кацнаха  няколко стиха.

През септември – вече в Америка, най-напред усилена кореспонденция във връзка с турнето на  Светла. После – посрещане на самата Светла. Няколко дни при нас, прекрасни рецитали в Сиатъл,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

след това в Портланд

и другаде.

После кроене на планове за пътуване до Сърбия по покана на Музикалната академия в Белград и директора на ансамбъл „Коло“. Тези планове кръстосаха шпаги с едни други – пътуване за участие в конференцията на American Folklore Society в Минеаполис, точно по същото време. Нещо трябваше да бъде пожертвано. Минеаполис. Падна в неравна борба. Една добра колега се съгласи да прочете текста ми там. Така докладът ми Performing Bulgarian Dance in Minnesota беше представен in absentia. Аз обаче си представих съвсем на живо презентацията в Белград.

За самото пътуване и за това как щях да си правя пола от вестници  имам отделен разказ 

 

 

 

Черньо (с Черньо до Белград и обратно)

Конференцията (етносамит ТрадицияНова)  беше наистина много интересна –  както презентациите, така и вечерите, в които един след друг имаха концерти ансамблите „Коло“, „Танец“ и „Ладо“. Никога не бях виждала на живо изпълнения на ансамбъл „Ладо“. Впечатляващо. И като подход, и като изпълнение.

В този октомври, по-рано същия месец, влезе също така и едно участие на „Медена питка“ в есенното издание на NW Folklife Festival за деца. Чудесно се представиха мъничетата. Хем едва бяхме подкарали сезона.

През октомври ни навести и маестро Славов – за едно интервю за неговия нов канал, а  и за да се порадва на езерото. Това по-долу са част от снимките на маестрото (скрита камера, която излезе наяве една вечер).

Прекрасна есен.

Два класа в танцовия департамент на Western Washington University.

Ноември – работа по коледния концерт, кажи-речи денонощно.

Декември – пак така. Чак до 9-ти декември, празника на Св. Ана Зимна. И денят на концерта. Ден преди концерта:

  На гарата в Келсо: довършителни работи… 

 

 

 

 

И Мария довършва…

 

 

 

 

Хубав концерт. Хубаво усещане остави – ЗА МНОГО ГОДИНИ! Концерт-спектакъл на българската общност в Сиатъл.

На 16-ти декември – коледното празненство в „Подкрепа“.

По молба на колега от БАН, която подготвя материал за коледните празненства на български общности в странство, взех да разказвам за „моите“ коледари и „моите“ програми. И, уж кратко, кратко – отиде та се не видя: folkprograms_bchcs2018

31-ви декември – Пинк Мартини и Девета симфония на Бетовен в Arlene Schnitzer Concert Hall в Портланд. Вече посрещнали Новата с Alle Menschen werden Brüder, с любимия мъж търсим отворен ресторант.  Не намираме. Прибираме се при езерото и  планината  гладни. Лягаме си в три с голям апетит за всички добри неща, които Новата 2018-та ще донесе. Надяваме се да донесе. Молим се. И разчитаме.